Може ли една научна история да бъде толкова вълнуваща, колкото приказка? А може ли театърът да ни накара не просто да научим нещо за природата, а да я погледнем с други очи?

В научно-театралния спектакъл „Пчелите“ фактите не остават затворени в учебник. Те оживяват чрез персонажи, хумор и среща с публиката. Разговаряме с Гергана Димитрова, Антония Хубанчева и Кристина Топалова за създаването на спектакъла, неочакваните уроци от пчелното общество и децата, чиито въпроси понякога звучат като въпроси на учени.

Това не е просто разговор за насекомите. Това е разговор за въображението, доверието в знанието и мястото ни в един много по-голям свят.

Обикновено свързваме театъра с художествени истории и персонажи. Как се роди идеята за „Пчелите“ и как се случва диалогът между науката и сцената?

Гергана Димитрова: Често правя спектакли, които започват от нулата — няма готов текст, има само идея. При научния театър е подобно: появява се интерес към тема, към нещо прочетено или към ново откритие. Беше ми много интересно да изследвам обществото на пчелите, защото то е доста сложно. Започнах да правя съпоставки с нашето общество. Прочетох статии и книгата „История на пчелите“ на Мая Люнде. Идеята остана с мен около две години, докато Софийският фестивал на науката не ни предложи да представим научен театър. Тогава се обърнах към Тони и започнах да търся начин да осъществя проекта.

Антония Хубанчева: За мен науката сама по себе си е удивителна, тя е вълшебство. Няма нищо, което можемда измислим, толкова шантаво, колкото нещата, които вече съществуват в реалния свят. Опитвам се да предам тази красота в лекциите и презентациите си. Но когато работим с Гери, тя преобразува научните факти в нещо, което се усеща, което влиза директно в сърцето. Хора и днес си спомнят нашия спектакъл за прилепите отпреди повече от 15 години — дори детайли от него. Това за нас е знак за добре свършена работа!

Гергана Димитрова: За мен Антония е изключително вдъхновяващ комуникатор на науката. Благодарна съм, че се срещнахме и че заедно растем в областта на научния театър, която е сравнително нова, особено в България.

Случвало ли ви се е да поискате да промените научен факт, за да стане историята по-емоционална или интересна?

Гергана Димитрова: Това е недопустимо в научния театър. Би било манипулация.

„Човек има достатъчно въображение, за да твори на базата на реални, достоверни, доказани научни факти“

Антония Хубанчева: Това е една от най-забавните страни на научния театър — не си позволяваме да изкривим фактите. Разбира се, пчелите не говорят и сме използвали човешки образи, но много по-малко сме променили, отколкото публиката вероятно предполага. В реалността има толкова удивителни, дори абсурдни неща, че не се налага да ги измисляме.

„Трябва само да ги преведем на театрален език“

Какво научава една актриса, когато играе истинска пчела?

Кристина Топалова: Почти всичко, което научих от този спектакъл, не го знаех. А баща ми е пчелар любител от много години! Показвал ми е кошерите, обличал ме е в пчеларски костюм, разказвал ми е много неща. Но когато фактите не са част от история, която да стигне емоционално до теб, ги забравяш. Когато прочетох текста, си казах: „Аха, това може би го знаех, но не съм го запомнила“. Сега, когато разигравам различните персонажи, всичко остава в мен. И много ме радва, че след представленията и децата, и възрастните искат да научат още.

А как успявате да задържите вниманието на толкова различни поколения зрители?

Кристина Топалова: Всички пчели в спектакъла са много различни. Тъкмо си видял една и си мислиш, че вече знаеш какво да очакваш, а следващата те изненадва. Представлението е динамично и всяка реплика носи информация. Няма празни изречения.

Антония Хубанчева: На премиерата бях много притеснена, защото не очаквах толкова малки деца. Страхувах се, че няма да разберат и ще им бъде трудно да стоят толкова време. Но те слушаха! Всеки разбираше различни неща. „Пчелите“ е направен за семейна публика, не просто за деца — има различни пластове, които достигат до различните възрасти. Най-малките първо се увличат по образите и костюмите, а постепенно влизат в историята. Най-неочакваното обаче беше, че и възрастните също задават въпроси. Това много ме зарадва!

Въпросите, които изненадват дори и учените…

Антония Хубанчева: Част от формата е научен разговор, който мога да променям според реакциите в залата. Ако усетя, че нещо не се разбира, сменям начина, по който го обяснявам. Но най-красивото за мен са въпросите след представлението. На премиерата разговорът продължи около час и половина, дори не успяхме да чуем всички въпроси! Децата задаваха въпроси, подобни по качество на такива, които съм чувала на международни научни конференции.

„Това показва, че не само са слушали — те са мислили върху чутото и са го надградили“

Най-често свързваме пчелите с трудолюбие и перфектна организация. Какво още обаче може да научи човешкото обещство от тях?

Гергана Димитрова: Именно устройството на пчелното общество ме привлече към темата. Първоначално ми изглеждаше много строго. После Тони ми разказа за неговите демократични механизми и това беше голямо откритие за мен. Всяка пчела е важна, а за всяка пчела най-важното е не тя самата, а кошерът, семейството. Това е впечатляваща комбинация.

„Иска ми се зрителите да преживеят един живот в кошера и едновременно с това да се замислят за нашето общество“

Ако една пчела можеше да ни проговори, какво щеше да каже?

Кристина Топалова: Сигурно въобще нямаше да се занимава с нас — тя си има работа! Но може би щеше да ни напомни, че всички сме част от нещо по-голямо.

„Че сме част от природата, а не „човекът и природата“, сякаш сме отделни“

Как се роди „36 маймуни“ и какво ви дава независимият театър?

Гергана Димитрова: Идеята се роди, когато се колебаех дали да се върна в България, или да остана в Германия. Бях работила между двете държави и исках да намеря център, от който да градя нещо, в което вярвам. Така започна всичко. Може да е тръгнало от един човек, но през годините с нас са работили над 350 души. Основната ни цел е да развиваме театралния език, да даваме пространство на нови идеи, гласове и автори. Не обичам повторението на едно и също…

„Искам театърът да изненадва и вдъхновява“

Гергана Димитрова: Научният театър е област, която развивам от години. Посветих и докторантурата си на неговите ефекти. Вярвам, че този формат има бъдеще, защото е едновременно преживяване и знание. „Пчелите“ не е просто детски театър — той дава тема, по която цялото семейство може да продължи да разговаря дълго след края на представлението.

Ако трябва да отправите само едно послание към децата и родителите, които ще гледат „Пчелите“, какво би било то?

Антония Хубанчева: Трябва да пазим насекомите не само защото без тях няма да има живот на планетата, а и защото са интересни и светът е много по-хубав с тях. И когато говорим за пчели, нека не мислим само за медоносната пчела. Има огромно разнообразие от диви пчели, които също трябва да опазваме.

Гергана Димитрова: Иска ми се публиката да си тръгне с усещането, че макар всички пчели в историята да изглеждат прецакани, няма нещастна пчела — всички пчели са щастливи.

Кристина Топалова: Всички са много различни, но осъзнават важността на другите. Иска ми се да знаем, че това, което правим, е важно не само за нас, но и за останалите. И че това, което другите правят, също е важно за тях и за нас.

Може би именно в това се срещат науката и театърът: в способността си да ни накарат да видим познатото по нов начин и да продължим да си задаваме въпроси. А за да получите отговор на тях, разгледайте програмата на Сити Марк Арт Център и заповядайте на спектакъла „Пчелите“!